Юнски вечери

От думите изречени през топъл юни-заболя ме
и днес аз пак една след друга слагам маски,
все меня ги, украсявам с тях лицето мое
и крия си горещите сълзи под ръждивата стомана.
И как боли ме в тази тъмна нощ докат
звездите греят ярко, а вятъра коси заплита,
неволно, пред очите мои, само аз разбирам.
Но все пак аз вървя, вървя, не спирам, усещам
клони се заплитат, късат мойте дрехи,
гледат алчно жива плът, докосват я и я
съдират с сивите си пръсти, мъртви,
а аз все опитвам се да им избягам
... и мисля че успявам.


Да ме прощавате, че съм такава,
но няма да се извинявам за думи речени от мен,
а вий щом искате-мразете ме.
Омразата ... не е за мен.