Faith
Някой хора биха се оплакали от съдбата. Някой хора биха проклели Бога. Някой хора биха намразили тези, които не им дават това което искат. Но колко хора се замислиха какво са причинили на другите около тях?
„Всичко се връща.”
Закон, който никога не е нарушаван. Независимо къде сме, независимо живи или мъртви, пак си плащаме. Или роднините страдат наместо нас или просто ние си поемаме всичко. Само не разбирам защо хората се оплакват, когато дойде отровата. Само се питам защо не искат (да, те не искат, не че не могат) да изпият отровата. Плашат се от нея, опитват се да избягат и тя им се струва все по-горчива без да са я пробвали дори. Всъщност ... тя дори не е отрова. Самия им страх налива горчивив вкус в иначе не толкова горчивата напитка. Напитка е, не отрова, защото тя не убива. Пак си жив след като я пробваш, само дето тя е като удар от вътре. Ах, как ги боли... А може да не ги боли... Стига да не бягат. Стига да са готови да си поемат всичко. Но те все отлагат... и отлагат, и отлагат... И никога не изпиват нищо. Само си въобразят, че са го направили. Само си въобразяват един горчив вкус на отрова. Не обичам такива хора. Даже бих казала, че изпитвам неприрязън.
Понякога е трудно да „сърбаш” това което си си „надробил”. Но в никой случай не е чак толкова трудно както го изкарват някой. Не разбирам защо хората изопачават истината, угодно на тях им, вярват си, а после обвиняват, че другите са им виновни. Оплакват себе си, а не се питат защо им се е случило. Говорят само лошото за даден човек, с когато са се скарали, без да казват с какво и те са били виновни.
В края на краищата, не е толкова трудно да приемеш, че си сбъркал и да го признаеш пред себе си. Даже никак. Иска се само малко смелост и саможертва на големито ни его. И когато видим и своя принос за дадена грешка тогава е по-лесно да изпиеш тази отрова. Тогава ни се струва като леко горчива вода дадена ни насила, в момент когато не сме жадни.
Може би в началото е трудно да признаеш пред себе си, че грешиш, да се опитиш да видиш твоите грешки, а не тези на другите, но не е сложно. И дотук спирам с разсъжденията. Не мога повече да измисля.
„Всичко се връща.”
Закон, който никога не е нарушаван. Независимо къде сме, независимо живи или мъртви, пак си плащаме. Или роднините страдат наместо нас или просто ние си поемаме всичко. Само не разбирам защо хората се оплакват, когато дойде отровата. Само се питам защо не искат (да, те не искат, не че не могат) да изпият отровата. Плашат се от нея, опитват се да избягат и тя им се струва все по-горчива без да са я пробвали дори. Всъщност ... тя дори не е отрова. Самия им страх налива горчивив вкус в иначе не толкова горчивата напитка. Напитка е, не отрова, защото тя не убива. Пак си жив след като я пробваш, само дето тя е като удар от вътре. Ах, как ги боли... А може да не ги боли... Стига да не бягат. Стига да са готови да си поемат всичко. Но те все отлагат... и отлагат, и отлагат... И никога не изпиват нищо. Само си въобразят, че са го направили. Само си въобразяват един горчив вкус на отрова. Не обичам такива хора. Даже бих казала, че изпитвам неприрязън.
Понякога е трудно да „сърбаш” това което си си „надробил”. Но в никой случай не е чак толкова трудно както го изкарват някой. Не разбирам защо хората изопачават истината, угодно на тях им, вярват си, а после обвиняват, че другите са им виновни. Оплакват себе си, а не се питат защо им се е случило. Говорят само лошото за даден човек, с когато са се скарали, без да казват с какво и те са били виновни.
В края на краищата, не е толкова трудно да приемеш, че си сбъркал и да го признаеш пред себе си. Даже никак. Иска се само малко смелост и саможертва на големито ни его. И когато видим и своя принос за дадена грешка тогава е по-лесно да изпиеш тази отрова. Тогава ни се струва като леко горчива вода дадена ни насила, в момент когато не сме жадни.
Може би в началото е трудно да признаеш пред себе си, че грешиш, да се опитиш да видиш твоите грешки, а не тези на другите, но не е сложно. И дотук спирам с разсъжденията. Не мога повече да измисля.
Искам ако ще пия нещо, аз да си го избера. Нямам желание да плащам Мръсно Мартини, ако съм си поръчал мин.вода.
ОтговорИзтриване